Неделчо Драганов обичаше да задава неудобни въпроси както в произведенията си, така и в публичните си изяви. Кога с горестно вълнение, кога с ирония и сарказъм, кога с насмешка, разказва синът на писателя Петко Драганов. 

Неделчо Драганов е роден на 10 май 1925 година в Бургас. Работил е като журналист и публицист. От 26 ноември 1956 г. до 31 май 1961 г. е кореспондент в Кайро, Египет. Автор е на над 20 романа, повести и сборници с разкази, сред които на романите „Не бива да си уморен“ (1963), „Приключенията на Ставри Ставрев“ (1975), „Ставри Ставрев – стари и нови приключения“  (1978), „Човекът с най-хубавите костюми“ (1982), „Хора за бесене“ (1983), на повестите за деца „Два пищова и едно куцо магаре“ (1968), „Сребърната тромба“ (1975), на сборника с пътеписи и разкази за Африка „За кого свети слънцето“ (1962), на пътеписите  „За кого свети слънцето” (1962), „Безпокойствата на тропика” (1964), сборниците с разкази и новели „Този малък свят“ (1970), „Не оставай сам през нощта” (1975), на сборника с художествено-документални биографии „Ненаписан дневник“ (1976).

„Неделчо Драганов бе един от тримата непокорни, които напуснаха демонстративно годишната среща на Тодор Живков с българските писатели край Варна. Когато го изключиха от Съюза на писателите и никой вече не смееше да го публикува, той не свали усмивката, а се захвана с преводи от френски“, посочва Петко Драганов.

Той разказва, че в „Приключенията на Ставри Ставрев“ е осмял съвременния Бай Ганьо, верния партиец, изпратен без знания или умения на задгранична работа и командировка. „Не бива да си уморен“ беше първият антикултовски роман у нас, отбелязва Петко Драганов. „Живя кратко и в преклонни времена, но духът на свободния човек е жив в книгите му. Струва си да ги прочетем отново днес, защото Неделчо Драганов е писател на нашето съвремие - тогава и сега“, допълва синът на писателя.

Според поета и главен редактор на списание „Пламък“ Георги Константинов Неделчо Драганов е един от сладкодумните разказвачи, чиито книги през близкото минало не са излизали от кръга на читателското внимание. „Пътувал е много - и по пътищата на родината, и по света – животът му е изпълнен с ред автентични случки, бил е свидетел на много важни събития. И това е дало сила и простор  на неуморното му писателско перо – не само в публицистиката му, но най-вече в белетристичните му книги“, посочва Константинов. Допълва, че Неделчо Драганов е обичал да пише и за деца.

„Иначе не особено многословен в спорове и дискусии в нашия тогавашен литературен живот, перото на Неделчо Драганов носеше живата достоверност на видяното и почувстваното по света – особено в неговите източни и африкански пътувания. Неговите разкази за събития в родината и света носеха в себе си убедителна правдивост“, казва Константинов. По думите му Неделчо Драганов е запомнен в писателските среди като елегантен и духовит „човек с хубави костюми”, с изискан поглед към добрите прояви в новата ни литература, с искрено внимание към творчеството на младите белетристи и поети.